20 may 2008, 21:37

Цинична

  Poesía
2.4K 0 6

Пред любовта и болката сме равни,

но на всеки пай различен се полага -

какво, кога и колко ще получи.

Конците дърпа ти съдбата,

а ти си от слепец по-сляп.

Всеки ден се мъчиш със енигми

и на отговори се надяваш наготово.

На лейди Безразлична се докарваш,

а душата ти отвътре се разяжда.

Със самотата пробваш се да станеш

приятел, за да не досажда.

Но нейното приятелство измамно,

още повече беди докарва.

По дяволите, колко много мразя,

да казват, че от мен зависело си всичко!

Аз да знаех и нямаше тъдява

размисли във стихове да вплитам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз се замислям понякога като теб...но трябва да обикнем Съдбата си, за да ни обикне и тя. Не и се ядосвай, мила: всяко зло за добро! Прегръдки!
  • "На лейди Безразлична се докарваш,
    а душата ти отвътре се разяжда"
    Хареса ми! Поздрави и успешен диалог със себе си!
  • По дяволите, колко много мразя,
    да казват, че от мен зависело си всичко!
    Аз да знаех и нямаше тъдява
    размисли във стихове да вплитам.
    и колко си права...
  • Много ми хареса... Наистина сме безсилни.
  • Абе, и да казват, и да не казват,
    ти си пиши, защото ние чакаме!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...