pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
20 мая 2008 г., 21:37

Цинична 

  Поэзия
2125 0 6

Пред любовта и болката сме равни,

но на всеки пай различен се полага -

какво, кога и колко ще получи.

Конците дърпа ти съдбата,

а ти си от слепец по-сляп.

Всеки ден се мъчиш със енигми

и на отговори се надяваш наготово.

На лейди Безразлична се докарваш,

а душата ти отвътре се разяжда.

Със самотата пробваш се да станеш

приятел, за да не досажда.

Но нейното приятелство измамно,

още повече беди докарва.

По дяволите, колко много мразя,

да казват, че от мен зависело си всичко!

Аз да знаех и нямаше тъдява

размисли във стихове да вплитам.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз се замислям понякога като теб...но трябва да обикнем Съдбата си, за да ни обикне и тя. Не и се ядосвай, мила: всяко зло за добро! Прегръдки!
  • "На лейди Безразлична се докарваш,
    а душата ти отвътре се разяжда"
    Хареса ми! Поздрави и успешен диалог със себе си!
  • По дяволите, колко много мразя,
    да казват, че от мен зависело си всичко!
    Аз да знаех и нямаше тъдява
    размисли във стихове да вплитам.
    и колко си права...
  • Много ми хареса... Наистина сме безсилни.
  • Абе, и да казват, и да не казват,
    ти си пиши, защото ние чакаме!
  • така е...от теб зависи...
    прости...забрави...и продължи напред...
    усмихни се, мила Пепи...с много обич за теб.
Предложения
: ??:??