5 oct 2012, 21:53

Циникът и поетът

758 0 7

Циникът и поетът

 

Циникът и поетът
се срещнаха край мен
и спора им в Кафето
подслушах без проблем.

 

Поетът пи горещо,
циникът с бучка лед
разхлаждаше по нещо
от разговора блед.

 

А темата бе вечна
и точно затова 
учудваше с човечност
циничната глава.

 

Тя слушаше засмяна
и с кимване едва
съгласие в замяна
изискваше с това.

 

Поетът беше нервен,
опари се веднъж,
разсипа от кафето
и млъкна изведнъж.

 

Тогава заговори
циникът с равен глас,
поетът взе да спори
и стигна до екстаз.

 

Това му бе простено
със жест неповторим,
изпитото платено
бе с "Хайде да вървим!".

 

И тръгнаха полека
и минаха край мен
циникът и поетът -
те заедно - проблем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...