Циникът и поетът
Циникът и поетът
Циникът и поетът
се срещнаха край мен
и спора им в Кафето
подслушах без проблем.
Поетът пи горещо,
циникът с бучка лед
разхлаждаше по нещо
от разговора блед.
А темата бе вечна
и точно затова
учудваше с човечност
циничната глава.
Тя слушаше засмяна
и с кимване едва
съгласие в замяна
изискваше с това.
Поетът беше нервен,
опари се веднъж,
разсипа от кафето
и млъкна изведнъж.
Тогава заговори
циникът с равен глас,
поетът взе да спори
и стигна до екстаз.
Това му бе простено
със жест неповторим,
изпитото платено
бе с "Хайде да вървим!".
И тръгнаха полека
и минаха край мен
циникът и поетът -
те заедно - проблем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
