Oct 5, 2012, 9:53 PM

Циникът и поетът

768 0 7

Циникът и поетът

 

Циникът и поетът
се срещнаха край мен
и спора им в Кафето
подслушах без проблем.

 

Поетът пи горещо,
циникът с бучка лед
разхлаждаше по нещо
от разговора блед.

 

А темата бе вечна
и точно затова 
учудваше с човечност
циничната глава.

 

Тя слушаше засмяна
и с кимване едва
съгласие в замяна
изискваше с това.

 

Поетът беше нервен,
опари се веднъж,
разсипа от кафето
и млъкна изведнъж.

 

Тогава заговори
циникът с равен глас,
поетът взе да спори
и стигна до екстаз.

 

Това му бе простено
със жест неповторим,
изпитото платено
бе с "Хайде да вървим!".

 

И тръгнаха полека
и минаха край мен
циникът и поетът -
те заедно - проблем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...