7 sept 2010, 9:00

Цирк

  Poesía
1.1K 0 5
Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.

Жонгльорът стреляше със мисли.
Клоунът вехнеше във своя смях.
Дресьорът култивираше наслади
oт своя върхов първороден грях.

Фокусникът картите разлисти.
Дама пика с вик отпред се появи.
Показалецът отгоре я притисна.
Попът своята царица заличи.

Животните издаваха еднакви звуци.
В каишки впрегнати - заробени сърца,
a в блясъка на влажните зеници
четях единственото скъпо - свобода!

Накрая всички те, измамници-актьори!
С фалшиво грейнали, гримирани лица.
Завесата отпуснаха, проклетници-позьори!
Забравили, че този цирк не може без душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...