7 sept 2010, 9:00

Цирк

  Poesía
1.1K 0 5
Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.

Жонгльорът стреляше със мисли.
Клоунът вехнеше във своя смях.
Дресьорът култивираше наслади
oт своя върхов първороден грях.

Фокусникът картите разлисти.
Дама пика с вик отпред се появи.
Показалецът отгоре я притисна.
Попът своята царица заличи.

Животните издаваха еднакви звуци.
В каишки впрегнати - заробени сърца,
a в блясъка на влажните зеници
четях единственото скъпо - свобода!

Накрая всички те, измамници-актьори!
С фалшиво грейнали, гримирани лица.
Завесата отпуснаха, проклетници-позьори!
Забравили, че този цирк не може без душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...