7 сент. 2010 г., 09:00

Цирк

1.1K 0 5
Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.

Жонгльорът стреляше със мисли.
Клоунът вехнеше във своя смях.
Дресьорът култивираше наслади
oт своя върхов първороден грях.

Фокусникът картите разлисти.
Дама пика с вик отпред се появи.
Показалецът отгоре я притисна.
Попът своята царица заличи.

Животните издаваха еднакви звуци.
В каишки впрегнати - заробени сърца,
a в блясъка на влажните зеници
четях единственото скъпо - свобода!

Накрая всички те, измамници-актьори!
С фалшиво грейнали, гримирани лица.
Завесата отпуснаха, проклетници-позьори!
Забравили, че този цирк не може без душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...