Sep 7, 2010, 9:00 AM

Цирк

  Poetry
1.1K 0 5
Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.

Жонгльорът стреляше със мисли.
Клоунът вехнеше във своя смях.
Дресьорът култивираше наслади
oт своя върхов първороден грях.

Фокусникът картите разлисти.
Дама пика с вик отпред се появи.
Показалецът отгоре я притисна.
Попът своята царица заличи.

Животните издаваха еднакви звуци.
В каишки впрегнати - заробени сърца,
a в блясъка на влажните зеници
четях единственото скъпо - свобода!

Накрая всички те, измамници-актьори!
С фалшиво грейнали, гримирани лица.
Завесата отпуснаха, проклетници-позьори!
Забравили, че този цирк не може без душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...