18 abr 2017, 0:34

Цирк

786 4 19

Гледай! Деловите хора

клоунада разиграват...

Гълтат саби без умора

и развличат ни за слава!

 

Лъвове и мечки стръвно

се премятат на манежа!

Денят залязва и е тъмно...

Под купола ехтят гърмежи!

 

Оркестърът набира сила.

Акробатна трупа мята

ловкостта си без усилие

във фокуса на светлината.

 

Спикерът е приповдигнат

и нови номера вещае!

Зрители сме благовъзпитани...

Докога ли? Кой ли знае?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Яна!Като всички деца и аз жадувах да гледам и влезна в магическата феерия на цирка.Но днешния живот няма това очарование и е гротескна имитация.Ето защо и клоуните са ни вече омръзнали.А как изглеждаха щастливи,докато осъзнахме поредната илюзия!😅
  • Отново се е развихрил талантът ти и заедно с него сте сътворили много истинни и замислящи редове класна поезия. Поздравления за прекрасната творба!
  • Благодаря ви за подкрепата и зрителския интерес,Мариан,Силвия и Пепи!
  • Присъединявам се към аплодиращите! Поздравявам те за поредния точен стих, Стойчо!
  • С Мариан.Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...