Кучетата лаят зад фургона,
циркът шатрата си вдигна.
Вече оковават слона,
с хобота до небето стигна.
Арената е прашна от въздишки,
свят на илюзии и празни мечти.
Публиката аплодира всички,
омаяли ги до забрава почти.
Клоунът тъжен трие своя грим,
представлението вече свърши.
От огъня остана само дим,
той иска да се върне вкъщи.
Колелата проскърцват лежерно
и пръскат наоколо с кал.
Казвам ти сбогом последно,
на сцената всичко си дал...
© Милица Игнатова Todos los derechos reservados