21.12.2007 г., 15:21

Цирк

828 0 12

Кучетата лаят зад фургона,

циркът шатрата си вдигна.

Вече оковават слона,

с хобота до небето стигна.

 

Арената е прашна от въздишки,

свят на илюзии и празни мечти.

Публиката аплодира всички,

омаяли ги до забрава почти.

 

Клоунът тъжен трие своя грим,

представлението вече свърши.

От огъня остана само дим,

той иска да се върне вкъщи.

 

Колелата проскърцват лежерно

и пръскат наоколо с кал.

Казвам ти сбогом последно,

на сцената всичко си дал...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Миличка!!!
  • Колкото и да не ми е приятно да го кажа, а всъщност не е така, но първата строфа е най-слаба. Хубавото е, че със спокойният ход на творбата ритъма се достига, просто началото е малко слабо, може би може да се пипне. Поздрави. Не се притеснявай, оценки не пиша, така че общата ще си остане 6.
  • Браво !!!
    Оригинално и чудесно изпълнено !
    Поздрав !
  • Поздравления за стиха! Изпипала си го...
  • тъжно, но прекрасно казано и написано.
    с много обич, Миличка.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...