21.12.2007 г., 15:21

Цирк

832 0 12

Кучетата лаят зад фургона,

циркът шатрата си вдигна.

Вече оковават слона,

с хобота до небето стигна.

 

Арената е прашна от въздишки,

свят на илюзии и празни мечти.

Публиката аплодира всички,

омаяли ги до забрава почти.

 

Клоунът тъжен трие своя грим,

представлението вече свърши.

От огъня остана само дим,

той иска да се върне вкъщи.

 

Колелата проскърцват лежерно

и пръскат наоколо с кал.

Казвам ти сбогом последно,

на сцената всичко си дал...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Миличка!!!
  • Колкото и да не ми е приятно да го кажа, а всъщност не е така, но първата строфа е най-слаба. Хубавото е, че със спокойният ход на творбата ритъма се достига, просто началото е малко слабо, може би може да се пипне. Поздрави. Не се притеснявай, оценки не пиша, така че общата ще си остане 6.
  • Браво !!!
    Оригинално и чудесно изпълнено !
    Поздрав !
  • Поздравления за стиха! Изпипала си го...
  • тъжно, но прекрасно казано и написано.
    с много обич, Миличка.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...