Цирк

Poetry » Other

831 0 12

Кучетата лаят зад фургона,

циркът шатрата си вдигна.

Вече оковават слона,

с хобота до небето стигна.

Арената е прашна от въздишки,

свят на илюзии и празни мечти.

Публиката аплодира всички,

омаяли ги до забрава почти.

Клоунът тъжен трие своя грим,

представлението вече свърши.

От огъня остана само дим,

той иска да се върне вкъщи.

Колелата проскърцват лежерно

и пръскат наоколо с кал.

Казвам ти сбогом последно,

на сцената всичко си дал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

Поздравления, Миличка!!!

2007-12-22T11:53:24+02:00
Jolly_Roger (Рефицул)

Колкото и да не ми е приятно да го кажа, а всъщност не е така, но първата строфа е най-слаба. Хубавото е, че със спокойният ход на творбата ритъма се достига, просто началото е малко слабо, може би може да се пипне. Поздрави. Не се притеснявай, оценки не пиша, така че общата ще си остане 6.

2007-12-21T22:41:01+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Браво !!!
Оригинално и чудесно изпълнено !
Поздрав !

2007-12-21T19:49:31+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Поздравления за стиха! Изпипала си го...

2007-12-21T19:10:44+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно, но прекрасно казано и написано.
с много обич, Миличка.

2007-12-21T16:28:55+02:00