21 дек. 2007 г., 15:21

Цирк

829 0 12

Кучетата лаят зад фургона,

циркът шатрата си вдигна.

Вече оковават слона,

с хобота до небето стигна.

 

Арената е прашна от въздишки,

свят на илюзии и празни мечти.

Публиката аплодира всички,

омаяли ги до забрава почти.

 

Клоунът тъжен трие своя грим,

представлението вече свърши.

От огъня остана само дим,

той иска да се върне вкъщи.

 

Колелата проскърцват лежерно

и пръскат наоколо с кал.

Казвам ти сбогом последно,

на сцената всичко си дал...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, Миличка!!!
  • Колкото и да не ми е приятно да го кажа, а всъщност не е така, но първата строфа е най-слаба. Хубавото е, че със спокойният ход на творбата ритъма се достига, просто началото е малко слабо, може би може да се пипне. Поздрави. Не се притеснявай, оценки не пиша, така че общата ще си остане 6.
  • Браво !!!
    Оригинално и чудесно изпълнено !
    Поздрав !
  • Поздравления за стиха! Изпипала си го...
  • тъжно, но прекрасно казано и написано.
    с много обич, Миличка.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...