7 mar 2010, 21:02

Цитадела

  Poesía » Otra
617 1 7

           

 

Иззидах си вселена от мълчания,

понеже имам право да мълча.

Химерите погребах окончателно,

ударих ключ и залепих печат.

 

Разбира се, захвърлих всички ключове

и замъци изобщо не градих,

така че този фарс е на приключване;

не те видях, не бях, не победих.

 

Не мога да пледирам за погрома си.

Така разпоредил е вероятно Бог.

Законът е по принцип безкомпромисен,

а съдията – справедлив и строг.

 

Компромисът е явно нежелателен.

Към този грях кодексът е суров.

Не подлежи на никакво обжалване

грехът на невъзможната любов.

 

И явно няма спор по тези казуси,

и казусът любов е явно премълчан –

прочитам сам от край до край правата си

с единственото право да мълча.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...