7 mar 2010, 21:02

Цитадела

  Poesía » Otra
620 1 7

           

 

Иззидах си вселена от мълчания,

понеже имам право да мълча.

Химерите погребах окончателно,

ударих ключ и залепих печат.

 

Разбира се, захвърлих всички ключове

и замъци изобщо не градих,

така че този фарс е на приключване;

не те видях, не бях, не победих.

 

Не мога да пледирам за погрома си.

Така разпоредил е вероятно Бог.

Законът е по принцип безкомпромисен,

а съдията – справедлив и строг.

 

Компромисът е явно нежелателен.

Към този грях кодексът е суров.

Не подлежи на никакво обжалване

грехът на невъзможната любов.

 

И явно няма спор по тези казуси,

и казусът любов е явно премълчан –

прочитам сам от край до край правата си

с единственото право да мълча.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...