7.03.2010 г., 21:02 ч.

Цитадела 

  Поезия » Друга
486 1 7

           

 

Иззидах си вселена от мълчания,

понеже имам право да мълча.

Химерите погребах окончателно,

ударих ключ и залепих печат.

 

Разбира се, захвърлих всички ключове

и замъци изобщо не градих,

така че този фарс е на приключване;

не те видях, не бях, не победих.

 

Не мога да пледирам за погрома си.

Така разпоредил е вероятно Бог.

Законът е по принцип безкомпромисен,

а съдията – справедлив и строг.

 

Компромисът е явно нежелателен.

Към този грях кодексът е суров.

Не подлежи на никакво обжалване

грехът на невъзможната любов.

 

И явно няма спор по тези казуси,

и казусът любов е явно премълчан –

прочитам сам от край до край правата си

с единственото право да мълча.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??