Иззидах си вселена от мълчания,
понеже имам право да мълча.
Химерите погребах окончателно,
ударих ключ и залепих печат.
Разбира се, захвърлих всички ключове
и замъци изобщо не градих,
така че този фарс е на приключване;
не те видях, не бях, не победих.
Не мога да пледирам за погрома си.
Така разпоредил е вероятно Бог.
Законът е по принцип безкомпромисен,
а съдията – справедлив и строг.
Компромисът е явно нежелателен.
Към този грях кодексът е суров.
Не подлежи на никакво обжалване
грехът на невъзможната любов.
И явно няма спор по тези казуси,
и казусът любов е явно премълчан –
прочитам сам от край до край правата си
с единственото право да мълча.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени