Mar 7, 2010, 9:02 PM

Цитадела

  Poetry » Other
619 1 7

           

 

Иззидах си вселена от мълчания,

понеже имам право да мълча.

Химерите погребах окончателно,

ударих ключ и залепих печат.

 

Разбира се, захвърлих всички ключове

и замъци изобщо не градих,

така че този фарс е на приключване;

не те видях, не бях, не победих.

 

Не мога да пледирам за погрома си.

Така разпоредил е вероятно Бог.

Законът е по принцип безкомпромисен,

а съдията – справедлив и строг.

 

Компромисът е явно нежелателен.

Към този грях кодексът е суров.

Не подлежи на никакво обжалване

грехът на невъзможната любов.

 

И явно няма спор по тези казуси,

и казусът любов е явно премълчан –

прочитам сам от край до край правата си

с единственото право да мълча.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...