19 may 2015, 20:56

Цунами 

  Poesía
338 0 6

 

 

Измислям си причини

да живея,

че е монотонно сиво,

когато годините

веч мъждеят...

От причините създавам си

проблеми,

от проблемите си -

мъка,

душата я поема

и в сърцето ми я трупа...

Ще попита някой -

а смехът ти,

твоята радост къде е?

Тя си остана, бако,

в онова далечно време,

когато вървях напряко

през море до колене...

Чак цунами от годините

когато ме заля, разбрах,

че радостта е за тях -

тези, които боси сред цветя

копнеят безкрая на света...

Сега записвам моите причини

за мъка от любов, раздели

и несбъднати мечти или отминали -

нека знаят всички,

че най ти е мило,

ако и след цунамито си жив...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??