Цунами
Измислям си причини
да живея,
че е монотонно сиво,
когато годините
веч мъждеят...
От причините създавам си
проблеми,
от проблемите си -
мъка,
душата я поема
и в сърцето ми я трупа...
Ще попита някой -
а смехът ти,
твоята радост къде е?
Тя си остана, бако,
в онова далечно време,
когато вървях напряко
през море до колене...
Чак цунами от годините
когато ме заля, разбрах,
че радостта е за тях -
тези, които боси сред цветя
копнеят безкрая на света...
Сега записвам моите причини
за мъка от любов, раздели
и несбъднати мечти или отминали -
нека знаят всички,
че най ти е мило,
ако и след цунамито си жив...
© Валентин Василев All rights reserved.
