Майко Луна, опрости греховете,

сърцето-щурец кръв вече не иска.

Майко Луна, оставям звездите

и прашния стар апарат.

Часовникът грешен шум не издава

и плаче вампирът, чиста вода.

Провлачен и лепкав гласът ми остава,

обречен да живее в кристална мъгла.

В затвора-змия намирам надежда

и копче оставям на студен, сив кантар.

Не искам ябълка, искам мека прежда,

от коса на повехнал дребен цветар.

Намирам кадифени устни в дъгата,

не мога да кажа - грях или дар.

Загубил си ума си, грешни човече,

в косата на стария дребен цветар.