Цветар
601
0
0
Майко Луна, опрости греховете,
сърцето-щурец кръв вече не иска.
Майко Луна, оставям звездите
и прашния стар апарат.
Часовникът грешен шум не издава
и плаче вампирът, чиста вода.
Провлачен и лепкав гласът ми остава,
обречен да живее в кристална мъгла.
В затвора-змия намирам надежда
и копче оставям на студен, сив кантар.
Не искам ябълка, искам мека прежда,
от коса на повехнал дребен цветар.
Намирам кадифени устни в дъгата,
не мога да кажа - грях или дар.
Загубил си ума си, грешни човече,
в косата на стария дребен цветар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Космичен Резонанс Всички права запазени
