23 jul 2017, 22:30  

Цветче 

  Poesía » De amor, Formas graves
1166 1 2

Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.

В дъждовни капки върху жадна ръж
превърна своя дъх, когато
целуна ме с усмивката на мъж,
стопил леда си в жарко лято.

Кога се влюби в тихия ми стон?
Обичаш кротко в теб да грея.
Но даже да съм стръмна като склон,

по мен вървиш, за да запея...

 

Опитах да те възхваля в слова,

а мойта обич сбра се тук едва.

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??