Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.
В дъждовни капки върху жадна ръж
превърна своя дъх, когато
целуна ме с усмивката на мъж,
стопил леда си в жарко лято.
Кога се влюби в тихия ми стон?
Обичаш кротко в теб да грея.
Но даже да съм стръмна като склон,
по мен вървиш, за да запея... ...