Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.
В дъждовни капки върху жадна ръж
превърна своя дъх, когато
целуна ме с усмивката на мъж,
стопил леда си в жарко лято.
Кога се влюби в тихия ми стон?
Обичаш кротко в теб да грея.
Но даже да съм стръмна като склон,
по мен вървиш, за да запея...
Опитах да те възхваля в слова,
а мойта обич сбра се тук едва.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
