Цвете

22 jun 2021, 11:46

Poesía » De amor, Del paisaje

389 0 0

Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.

Есенно брули го,
вятърът през нощта,
а после пък пари го,
слънце през пролетта.

И щом нежно разпери то,
свойта цветна душа,
ще бъде откъснато,
с предрешена съдба.

Да дари малко радост,
в две усмихнати лица,
да им остави сладък,
спомен в любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.