Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.
Есенно брули го,
вятърът през нощта,
а после пък пари го,
слънце през пролетта.
И щом нежно разпери то,
свойта цветна душа,
ще бъде откъснато,
с предрешена съдба.
Да дари малко радост,
в две усмихнати лица,
да им остави сладък,
спомен в любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стилиян Енчев Todos los derechos reservados
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
