Jun 22, 2021, 11:46 AM

Цвете

670 0 0

Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.

 

Есенно брули го,
вятърът през нощта,
а после пък пари го,
слънце през пролетта.

 

И щом нежно разпери то,
свойта цветна душа,
ще бъде откъснато,
с предрешена съдба.

 

Да дари малко радост,
в две усмихнати лица,
да им остави сладък,
спомен в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стилиян Енчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...