Jun 22, 2021, 11:46 AM

Цвете

666 0 0

Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.

 

Есенно брули го,
вятърът през нощта,
а после пък пари го,
слънце през пролетта.

 

И щом нежно разпери то,
свойта цветна душа,
ще бъде откъснато,
с предрешена съдба.

 

Да дари малко радост,
в две усмихнати лица,
да им остави сладък,
спомен в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стилиян Енчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...