Цвете
Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.
Есенно брули го,
вятърът през нощта,
а после пък пари го,
слънце през пролетта.
И щом нежно разпери то,
свойта цветна душа,
ще бъде откъснато,
с предрешена съдба.
Да дари малко радост,
в две усмихнати лица,
да им остави сладък,
спомен в любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стилиян Енчев Всички права запазени
