29 mar 2024, 9:34  

Цвете

616 2 3

Въпреки дните трудни,

дето животът оплете,

гледам с очи будни.

Избирам да съм Цвете.

 

Цветята са деца на Бога,

с благородство, отвъд поето.

Да съм Цвете искам и мога,

да съм смисъл и път към Небето.

 

Очите ми цъфтят на пролет,

те сияят и обичат твърде силно.

А съзнанието ми в полет

с доброта заситено е тъй обилно.

 

Изпълнена с прашеца на надежда,

живея, за да бъда Утринта. 

Листата ми към Бог поглеждат,

а хлорофилът ми е Доброта!

 

Днес аз съм дете на Бога,

с благородство, отвъд поето.

Да съм Цвете искам и мога,

да съм смисъл и път към Небето!

                      ©️ Дарина Дикова, 2023 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...