29 мар. 2024 г., 09:34  

Цвете

606 2 3

Въпреки дните трудни,

дето животът оплете,

гледам с очи будни.

Избирам да съм Цвете.

 

Цветята са деца на Бога,

с благородство, отвъд поето.

Да съм Цвете искам и мога,

да съм смисъл и път към Небето.

 

Очите ми цъфтят на пролет,

те сияят и обичат твърде силно.

А съзнанието ми в полет

с доброта заситено е тъй обилно.

 

Изпълнена с прашеца на надежда,

живея, за да бъда Утринта. 

Листата ми към Бог поглеждат,

а хлорофилът ми е Доброта!

 

Днес аз съм дете на Бога,

с благородство, отвъд поето.

Да съм Цвете искам и мога,

да съм смисъл и път към Небето!

                      ©️ Дарина Дикова, 2023 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...