Цвете
Въпреки дните трудни,
дето животът оплете,
гледам с очи будни.
Избирам да съм Цвете.
Цветята са деца на Бога,
с благородство, отвъд поето.
Да съм Цвете искам и мога,
да съм смисъл и път към Небето.
Очите ми цъфтят на пролет,
те сияят и обичат твърде силно.
А съзнанието ми в полет
с доброта заситено е тъй обилно.
Изпълнена с прашеца на надежда,
живея, за да бъда Утринта.
Листата ми към Бог поглеждат,
а хлорофилът ми е Доброта!
Днес аз съм дете на Бога,
с благородство, отвъд поето.
Да съм Цвете искам и мога,
да съм смисъл и път към Небето!
©️ Дарина Дикова, 2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дикова Всички права запазени
