28 oct 2007, 14:12

Цвете

1.3K 0 6
Цвете

Аз съм нежно цвете,
разцъфнало от твоята любов!
Съдбата как отне те,
когато имах нужда от живот...

Ти беше моя въздух тъй необходим,
и слънцето, което да ме топли денем,
и вятърът, разнасящ мириса любим,
приятел бе ми и продължи с мене...
От усмивката ти разцъфвах ден след ден,
превръщах се в създание тъй нежно и щастливо,
цветчетата ми, озарени от деня студен,
листата ми, опиянени от нещо толкова красиво…
Ти беше този лъч за мен,
от който началото на живота се постави.
Дали от буря връхлетен,
не знам, но ти най-неочкавано ме изостави…
 
И сега повяхва лист след лист,
цвят цвета си губи…
погледът ми ясен, чист
замъглява се… и губи.  

Ах, ти ме погуби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Права си, Цвети. И наистина мисля да последвам съвета ти. Благодаря ти много
  • Поздрав!
    А корекциите са като нож с две остриета...
    Панякога построението малко орязва емоцията.
    Опит се иска за да "режеш" без да засегнеш истиската тъкан...
    Сега пиши спонтанно и чети. Винаги можеш да поправиш някоя строфа, ако прецениш, че има нужда.
    Аз така мисля.
    Ама пак се разприказвах отегчително...

    Поздрав!
  • Благодаря ви, че наминахте... Приемам бележката, но не знам дали ще ми се занимава с промени на стиха
  • ... и съживена, ти пак ще разцъфтиш!
    Поздрави!
  • Красиво стихотворение, но тъжно.
    С обич, Няма значение.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...