Цвете
Цвете
Аз съм нежно цвете,
разцъфнало от твоята любов!
Съдбата как отне те,
когато имах нужда от живот...
Ти беше моя въздух тъй необходим,
и слънцето, което да ме топли денем,
и вятърът, разнасящ мириса любим,
приятел бе ми и продължи с мене...
От усмивката ти разцъфвах ден след ден,
превръщах се в създание тъй нежно и щастливо,
цветчетата ми, озарени от деня студен,
листата ми, опиянени от нещо толкова красиво…
Ти беше този лъч за мен,
от който началото на живота се постави.
Дали от буря връхлетен,
не знам, но ти най-неочкавано ме изостави…
И сега повяхва лист след лист,
цвят цвета си губи…
погледът ми ясен, чист
замъглява се… и губи.
Ах, ти ме погуби!
Аз съм нежно цвете,
разцъфнало от твоята любов!
Съдбата как отне те,
когато имах нужда от живот...
Ти беше моя въздух тъй необходим,
и слънцето, което да ме топли денем,
и вятърът, разнасящ мириса любим,
приятел бе ми и продължи с мене...
От усмивката ти разцъфвах ден след ден,
превръщах се в създание тъй нежно и щастливо,
цветчетата ми, озарени от деня студен,
листата ми, опиянени от нещо толкова красиво…
Ти беше този лъч за мен,
от който началото на живота се постави.
Дали от буря връхлетен,
не знам, но ти най-неочкавано ме изостави…
И сега повяхва лист след лист,
цвят цвета си губи…
погледът ми ясен, чист
замъглява се… и губи.
Ах, ти ме погуби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
