11 ago 2018, 20:29

Цвете 

  Poesía » De amor, Filosófica, Otra
635 0 0

Цвете

 

 

В градина със бодли, 
отрасна чудно цвете.

 

Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето.

 

И всички хвърляха по него кал,
да го превърнат в своя дял.

 

Растеше клето то,
но гледайки в небето.

 

И ни калта, ни пък стрелите злобни,
успяха да убият красотата безподобна.

 

И то бе друго,
но и също...

 

И то бе дребно,
но могъщо...

 

Порасна тихо и един ден в миг,
напъпи то и цъфна със ухаещ лик.

 

И завистта разтърси, в тоз усой,

вред всички тръни с безподобен вой.

 

И дружен вопъл се понесе - 

на завистта и злобата в селенията се смеси.

 

Ах, крачейки самотно в моя унес,
съзрях това неземно цвете с чуден мирис.

 

Една царица роза със прекрасен аромат,
сред бурите израсна и грее веч във моя свят. 

 

 

 

 

 

 

_______________________

Авторско, 2018 г.
Посвещава се на Л. Д.


 

© Sarcevoditel Sarcedelitel Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??