Цвете

В градина със бодли, 
отрасна чудно цвете.

Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето.

И всички хвърляха по него кал,
да го превърнат в своя дял.

Растеше клето то,
но гледайки в небето.

И ни калта, ни пък стрелите злобни,
успяха да убият красотата безподобна.

И то бе друго,
но и също...

И то бе дребно,
но могъщо...

Порасна тихо и един ден в миг,
напъпи то и цъфна със ухаещ лик.

И завистта разтърси, в тоз усой,

вред всички тръни с безподобен вой.

И дружен вопъл се понесе - 

на завистта и злобата в селенията се смеси.

Ах, крачейки самотно в моя унес,
съзрях това неземно цвете с чуден мирис.

Една царица роза със прекрасен аромат,
сред бурите израсна и грее веч във моя свят. 

_______________________

Авторско, 2018 г.
Посвещава се на Л. Д.