Цвете
В градина със бодли,
отрасна чудно цвете.
Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето.
И всички хвърляха по него кал,
да го превърнат в своя дял.
Растеше клето то,
но гледайки в небето.
И ни калта, ни пък стрелите злобни,
успяха да убият красотата безподобна.
И то бе друго,
но и също...
И то бе дребно,
но могъщо...
Порасна тихо и един ден в миг,
напъпи то и цъфна със ухаещ лик.
И завистта разтърси, в тоз усой,
вред всички тръни с безподобен вой.
И дружен вопъл се понесе -
на завистта и злобата в селенията се смеси.
Ах, крачейки самотно в моя унес,
съзрях това неземно цвете с чуден мирис.
Една царица роза със прекрасен аромат,
сред бурите израсна и грее веч във моя свят.
_______________________
Авторско, 2018 г.
Посвещава се на Л. Д.
© Sarcevoditel Sarcedelitel Всички права запазени