11.08.2018 г., 20:29

Цвете

877 0 0

Цвете

 

 

В градина със бодли, 
отрасна чудно цвете.

 

Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето.

 

И всички хвърляха по него кал,
да го превърнат в своя дял.

 

Растеше клето то,
но гледайки в небето.

 

И ни калта, ни пък стрелите злобни,
успяха да убият красотата безподобна.

 

И то бе друго,
но и също...

 

И то бе дребно,
но могъщо...

 

Порасна тихо и един ден в миг,
напъпи то и цъфна със ухаещ лик.

 

И завистта разтърси, в тоз усой,

вред всички тръни с безподобен вой.

 

И дружен вопъл се понесе - 

на завистта и злобата в селенията се смеси.

 

Ах, крачейки самотно в моя унес,
съзрях това неземно цвете с чуден мирис.

 

Една царица роза със прекрасен аромат,
сред бурите израсна и грее веч във моя свят. 

 

 

 

 

 

 

_______________________

Авторско, 2018 г.
Посвещава се на Л. Д.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Sarcevoditel Sarcedelitel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...