/на Мила, моята внучка, която днес става на цели четири годинки/
Слънчице наше, рожбо обична,
с ' златни звездички в черни очи,
къдри развяла, пръскаш усмивки
в своето днес и утре дори!
Вече пораснала „Четирри“ - казваш
с твърдото „Р“ на голямо дете.
Четири мига в майчина пазва
смисъл са дали за полет в небе.
Колко си хубаво, колко ухайно
цвете разцъфнало, мак във поле,
нека те времето с обич извайва
и пощади от зли ветрове.
Бурите гневни край теб да минават,
без да отнемат светлия смях.
Всички орисници днес призовам,
вкупом ти вяра с любов подарят.
Та да растеш и пораснеш омайна
българка честна със смело сърце.
Пътят наречен да минеш достойна,
целия свят побрала в ръце!
© Таня Мезева Todos los derechos reservados