/на Мила, моята внучка, която днес става на цели четири годинки/
Слънчице наше, рожбо обична,
с ' златни звездички в черни очи,
къдри развяла, пръскаш усмивки
в своето днес и утре дори!
Вече пораснала „Четирри“ - казваш
с твърдото „Р“ на голямо дете.
Четири мига в майчина пазва
смисъл са дали за полет в небе.
Колко си хубаво, колко ухайно
цвете разцъфнало, мак във поле,
нека те времето с обич извайва ...