30 nov 2007, 17:41

Цветето...

  Poesía » Otra
883 0 1
Мракът виждах как се спуска,
но не ме вълнуваше това,
стоях и мислех как допуснах
да остана толкова сама.

Луната сякаш само ме разбира,
във въздуха дочувах шепота едва,
тя също като мене някой чака,
чакаше да дойде утринта.

И тя дойде и беше тъй красиво,
а аз стоях все така сама.
Чаках с вълшебна пръчка и хвърчило
да си сбъдна съкровената мечта.

Но хвърчилото политна, а пръчката се счупи,
светът стана сив и опустял.
Мечтите някой каза, че ще "купи",
това за тях бил черно-бял финал.

А всъщност исках твърде малко,
едно цвете, герберче едно
до мен да е и да му се радвам,
да си излея душата, сякаш на платно.

Дълго да рисувам, да рисувам
и след всеки стих душата да олеква,
а после безгрижно да се понеса,
докато гласът ми в пространството отеква.

Но стига вече, времето е кратко,
месеците минават като миг
и да се измъчвам ще е жалко,
затова, окъпан в радост, ще завърши този стих:

Цветенцето нека се развива,
нека няма несбъдната мечта.
Обичам го и чакам да се върне,
за да ми олекне и да полетя.

(Из "Приятели" за Цвети Г.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Златанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Кураж и от мен!Всъщност,хубавото в случая,че ти най-напред си го даваш!С обич!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...