Nov 30, 2007, 5:41 PM

Цветето...

  Poetry » Other
878 0 1
Мракът виждах как се спуска,
но не ме вълнуваше това,
стоях и мислех как допуснах
да остана толкова сама.

Луната сякаш само ме разбира,
във въздуха дочувах шепота едва,
тя също като мене някой чака,
чакаше да дойде утринта.

И тя дойде и беше тъй красиво,
а аз стоях все така сама.
Чаках с вълшебна пръчка и хвърчило
да си сбъдна съкровената мечта.

Но хвърчилото политна, а пръчката се счупи,
светът стана сив и опустял.
Мечтите някой каза, че ще "купи",
това за тях бил черно-бял финал.

А всъщност исках твърде малко,
едно цвете, герберче едно
до мен да е и да му се радвам,
да си излея душата, сякаш на платно.

Дълго да рисувам, да рисувам
и след всеки стих душата да олеква,
а после безгрижно да се понеса,
докато гласът ми в пространството отеква.

Но стига вече, времето е кратко,
месеците минават като миг
и да се измъчвам ще е жалко,
затова, окъпан в радост, ще завърши този стих:

Цветенцето нека се развива,
нека няма несбъдната мечта.
Обичам го и чакам да се върне,
за да ми олекне и да полетя.

(Из "Приятели" за Цвети Г.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Златанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Кураж и от мен!Всъщност,хубавото в случая,че ти най-напред си го даваш!С обич!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...