30.11.2007 г., 17:41

Цветето...

886 0 1
Мракът виждах как се спуска,
но не ме вълнуваше това,
стоях и мислех как допуснах
да остана толкова сама.

Луната сякаш само ме разбира,
във въздуха дочувах шепота едва,
тя също като мене някой чака,
чакаше да дойде утринта.

И тя дойде и беше тъй красиво,
а аз стоях все така сама.
Чаках с вълшебна пръчка и хвърчило
да си сбъдна съкровената мечта.

Но хвърчилото политна, а пръчката се счупи,
светът стана сив и опустял.
Мечтите някой каза, че ще "купи",
това за тях бил черно-бял финал.

А всъщност исках твърде малко,
едно цвете, герберче едно
до мен да е и да му се радвам,
да си излея душата, сякаш на платно.

Дълго да рисувам, да рисувам
и след всеки стих душата да олеква,
а после безгрижно да се понеса,
докато гласът ми в пространството отеква.

Но стига вече, времето е кратко,
месеците минават като миг
и да се измъчвам ще е жалко,
затова, окъпан в радост, ще завърши този стих:

Цветенцето нека се развива,
нека няма несбъдната мечта.
Обичам го и чакам да се върне,
за да ми олекне и да полетя.

(Из "Приятели" за Цвети Г.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Златанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Кураж и от мен!Всъщност,хубавото в случая,че ти най-напред си го даваш!С обич!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...