27 ene 2007, 17:39

Цветето на мама

  Poesía
878 0 3

Кажи ми ти защо си плакала,
кой с какво те нарани.
Кажи ми, че и аз ще се разплача -
така по равно ще боли.
Признай ми болките си на душата,
аз пораснах - ще те подкрепя!
И ще изчистиме тъгата от твоята добра душа.
За да грейне пак лицето ти със слънчевата светлина
и като най-близк на сърцето ми, да ми подариш любовта.
И стига мамо, успкой се, нежно ти ме прегърни -
твоето красиво цвте днес ще сбъдне твоите мечти.
Защото искам да съм дъщерята на най-добрата майка на света
и да изляза от саксията, в която като малка ме пося.
За да ти донасям само щастие и сбъднати мечти,
спри да ме поливаш, мамичко, цветето си вече остави.
Нека тръгне в живота, нека то да продължи,
ти по-щастлива ще си, мамичко, и няма вече да боли.
И не мисли, че няма да съм с тебе... С тебе ще съм вечно, знай.
Цветето ти много те обича и ще ти е признателно докрай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...