Цветето на мама
Кажи ми ти защо си плакала,
кой с какво те нарани.
Кажи ми, че и аз ще се разплача -
така по равно ще боли.
Признай ми болките си на душата,
аз пораснах - ще те подкрепя!
И ще изчистиме тъгата от твоята добра душа.
За да грейне пак лицето ти със слънчевата светлина
и като най-близк на сърцето ми, да ми подариш любовта.
И стига мамо, успкой се, нежно ти ме прегърни -
твоето красиво цвте днес ще сбъдне твоите мечти.
Защото искам да съм дъщерята на най-добрата майка на света
и да изляза от саксията, в която като малка ме пося.
За да ти донасям само щастие и сбъднати мечти,
спри да ме поливаш, мамичко, цветето си вече остави.
Нека тръгне в живота, нека то да продължи,
ти по-щастлива ще си, мамичко, и няма вече да боли.
И не мисли, че няма да съм с тебе... С тебе ще съм вечно, знай.
Цветето ти много те обича и ще ти е признателно докрай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
