В ъглите на очите
мая за сън се рони.
Виж, слънчевата пита
е в цъфналите клони!
В прозореца почуква
денят нетърпеливо.
Събуждам се и хуквам
след чувствата ми живи.
Пчелите, от съня си
събрали мед за двама,
кръжат като въпроси.
Но с питанка голяма.
Надежда – пеперуда,
сънувана от вчера,
денят ми ранобуден
закичва на ревера.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados