В ъглите на очите
мая за сън се рони.
Виж, слънчевата пита
е в цъфналите клони!
В прозореца почуква
денят нетърпеливо.
Събуждам се и хуквам
след чувствата ми живи.
Пчелите, от съня си
събрали мед за двама,
кръжат като въпроси.
Но с питанка голяма.
Надежда – пеперуда,
сънувана от вчера,
денят ми ранобуден
закичва на ревера.
© Мария Панайотова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
