7 jun 2007, 20:30

Цветове

  Poesía
1.5K 0 2
 

 

Клоните на старата череша

грееха, отрупани от цвят.

Сякаш с гребен вятърът ги среса

и накара ги да полетят.

 

 

Пръснаха се горе във небето

милиони бели платове

и играха шеметно, дордето

топлата земя не ги пое.

 

 

Танцът на изящни балерини

в миг направи по-красив света.

Вред разпръсна във вихрушки сини

слънцето, смеха и пролетта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Тебеширен Венец 🇧🇬

Тебеширен Венец
2.3K 2

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...