Клоните на старата череша
грееха, отрупани от цвят.
Сякаш с гребен вятърът ги среса
и накара ги да полетят.
Пръснаха се горе във небето
милиони бели платове
и играха шеметно, дордето
топлата земя не ги пое.
Танцът на изящни балерини
в миг направи по-красив света.
Вред разпръсна във вихрушки сини
слънцето, смеха и пролетта.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
