Клоните на старата череша
грееха, отрупани от цвят.
Сякаш с гребен вятърът ги среса
и накара ги да полетят.
Пръснаха се горе във небето
милиони бели платове
и играха шеметно, дордето
топлата земя не ги пое.
Танцът на изящни балерини
в миг направи по-красив света.
Вред разпръсна във вихрушки сини
слънцето, смеха и пролетта.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
