Клоните на старата череша
грееха, отрупани от цвят.
Сякаш с гребен вятърът ги среса
и накара ги да полетят.
Пръснаха се горе във небето
милиони бели платове
и играха шеметно, дордето
топлата земя не ги пое.
Танцът на изящни балерини
в миг направи по-красив света.
Вред разпръсна във вихрушки сини
слънцето, смеха и пролетта.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
