Цветове от праскови
В нощта изгарят цветове от праскови…
Като глухарчета откъснати от топлата земя
по устните изплуват думите поискани:
Bonsoir chérie… comment ça va?...
В нощта изгарят спомени отминали,
като прокудени се скитат по топлата земя…
По устните се стичат… сълзите отронени,
но не от мъка… Попиват любовта…!
В нощта угасват секундите на времето…
Както мраморът студен по топлата земя,
по устните се впиват крехко и емайлено -
Denti de leoni, обагрили страстта!
В нощта прелитат кротко нощни птици
като вестители на Ерос по топлата земя…
По устните се чувства дъхът като карфица,
пронизващ до сърцето, спирайки кръвта…!
В нощта изгарят цветове от праскови…
Като въглени изтляват тук по топлата земя…!
По устните остава споменът за твоите устни,
спомен за целувка под пълната луна…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Стоянов Todos los derechos reservados
