Цветове от праскови
В нощта изгарят цветове от праскови…
Като глухарчета откъснати от топлата земя
по устните изплуват думите поискани:
Bonsoir chérie… comment ça va?...
В нощта изгарят спомени отминали,
като прокудени се скитат по топлата земя…
По устните се стичат… сълзите отронени,
но не от мъка… Попиват любовта…!
В нощта угасват секундите на времето…
Както мраморът студен по топлата земя,
по устните се впиват крехко и емайлено -
Denti de leoni, обагрили страстта!
В нощта прелитат кротко нощни птици
като вестители на Ерос по топлата земя…
По устните се чувства дъхът като карфица,
пронизващ до сърцето, спирайки кръвта…!
В нощта изгарят цветове от праскови…
Като въглени изтляват тук по топлата земя…!
По устните остава споменът за твоите устни,
спомен за целувка под пълната луна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
