В нощта изгарят цветове от праскови…
Като глухарчета откъснати от топлата земя
по устните изплуват думите поискани:
Bonsoir chérie… comment ça va?...
В нощта изгарят спомени отминали,
като прокудени се скитат по топлата земя…
По устните се стичат… сълзите отронени,
но не от мъка… Попиват любовта…!
В нощта угасват секундите на времето…
Както мраморът студен по топлата земя,
по устните се впиват крехко и емайлено -
Denti de leoni, обагрили страстта! ...