8 июл. 2012 г., 12:36

Цветове от праскови

1.1K 1 4

В нощта изгарят цветове от праскови…

Като глухарчета откъснати от топлата земя

по устните изплуват думите поискани:

Bonsoir chérie… comment ça va?...

 

В нощта изгарят спомени отминали,

като прокудени се скитат по топлата земя…

По устните се стичат… сълзите отронени,

но не от мъка… Попиват любовта…!

 

В нощта угасват секундите на времето…

Както мраморът студен по топлата земя,

по устните се впиват крехко и емайлено -

Denti de leoni, обагрили страстта!

 

В нощта прелитат кротко нощни птици

като вестители на Ерос по топлата земя…

По устните се чувства дъхът като карфица,

пронизващ до сърцето, спирайки кръвта…!

 

В нощта изгарят цветове от праскови…

Като въглени изтляват тук по топлата земя…!

По устните остава споменът за твоите устни,

спомен за целувка под пълната луна…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиви мисли, очарователни и деликатни. Оценка 5, заради забележки относно ритъма и последователността. Успех
  • Благодаря, Тошко, Таня, Славяна! Не знам колко въздействам с това, което пиша, но пък ми въздейства, когато съм наказан необосновано! Може бе, трябва да свиквам Поздрави най-сърдечни!
  • Аз ще ти пиша шест заради експериментаторския дух. Забележките си по реализацията няма смисъл да ги казвам -- ще отвърнеш, че ти така си пишеш.
  • Изпитвам прелюбопитнейши вълнения, защо имам тези оценки! Не съм добър поет, то е ясно. Пиша единствено и само за лично удоволствие. Не защото е модерно, а защото емоциите ми намират по-добро място в думите, отколкото в неизказаните мисли. И не (за тез` дет` ще кажат, че съм ревнал за оценки), не претендирам, че не са 6. Това ни най-малко не ме вълнува. Вълнува ме какво ги е породило. Граматични, правописни, семантични, или др вид грешки? Ама ей, на критиците мълчат, като на матурите и както при изборите за академици. Оценяването е анонимно... Както се казва, неспособните да вършат нещо стават преподаватели, а неспособните да бъдат преподаватели стават критици. Бъдете живи и здрави, критици на моето писане!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...