9 feb 2017, 21:00

Цветя 

  Poesía » De amor
862 1 2
Видях те скришом да пресичаш
С букет в едната ти ръка
Навярно мислено се вричаш...
Спускаше се утринна мъгла.
Как букети с друга да деля
Дали е нужно да си премълча
Предано да те обичам в лъжа
Измамена от тебе, любовта.
Няма да ти казвам, че те мразя
Защо да те залъгвам с това
Времето превърна се в амфазия, но
Те обичам и разплакана тъжа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??