Цветя
Видях те скришом да пресичаш
С букет в едната ти ръка
Навярно мислено се вричаш...
Спускаше се утринна мъгла.
Как букети с друга да деля
Дали е нужно да си премълча
Предано да те обичам в лъжа
Измамена от тебе, любовта.
Няма да ти казвам, че те мразя
Защо да те залъгвам с това
Времето превърна се в амфазия, но
Те обичам и разплакана тъжа.
Няма да звъна и да ридая с
Измислени, погубващи слова
Захвърлям те в онази стая
Пълна с увяхнали цветя.
Няма да те мисля и мечтая
Дала съм си обред за това
Спокоен да си мислиш, че желая
Голям букет от тръпнеща ръка.
Няма да те впиша в стих - отнесен
Започнал си да носиш очила
Онзи миг за мене беше "весел"
Думите ти бяха хвърчила!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
